“Как с 3D принтирането Америка отново ще стане велика ” е заглавието на статия в Newsweek, посветена на перспективите на адитивното производство.
Ако момчетата от 3D Hubs са прави, кандидатите за президент на САЩ могат да престанат да бълват огън и жупел на тема “хайде да си върнем производствата от Китай и Бангладеш”, пише Нюзуик.
В идното десетилетие цялата бизнес динамика, мотивираща фирмите да произвеждат в развиващия се свят, ще изгърми. Самата концепция на голямата фабрика ще стане анахронизъм.
Вместо това фирмите ще възлагат поръчки за изработка на малки фабрики от квартала, така че да си приберете лесно стоката или да я получите на прага си с дрон. Заводите ще се разпръснат. “Защо да струпвате хиляда машини на едно място, след като можете да имате по една машина на хиляда места?”, подчертава един от основателите на 3D Hubs Брам де Зварт.
Това е тъй нареченото “разпределено производство” (или децентрализирано). Световният икономически форум миналата година го определи като една от най-важните тенденции в технологиите. Очаква се то да влияе съществено върху заетостта, геополитиката и климата. И макар през 2016 г. това да звучи малко пресилено, някои фирми вече го осъществяват.
Една от тях е 3D Hubs, стартъп компания със седалища в Амстердам и Ню Йорк. Представлява мрежа от 3D принтери с доказани възможности, общо към 28 000 в 156 страни. Тук е уместно да вметнем, че и easy3D участва в тази мрежа – издържали сме теста! Ако ви трябва 3D печат, отивате на платформата на 3D Hubs, намирате най-близкия принтер, който отговаря на изискванията ви, качвате файла и след малко отивате да си получите готовото изделие.
3D печатът се разви главоломно в последните години, но все още не може прави всичко. На този етап най-масово се изработват прототипи за архитекти и дизайнери – към 30 000 принтирания на месец. Но 3D принтерите могат все повече и стават все повече. Siemens предвиждат че 3D печатът ще стане с 50% по-евтин и 5 пъти по-бърз в идващите 5 години. А според Gartner Group пазарът на 3D принитрането, възлизащ на 1.6 милиарда долара през 2015, ще скочи на 13.4 милиарда през 2018 г.
Все повече неща стават възможни. Не е изключено скоро 3D принтер да може да направи качествена маратонка. Сега Nike произвежда обувките си в Китай, Индонезия и други азиатски страни заради евтината работна ръка. Там има огромни фабрики, които произвеждат повече от търсенето. Оттам изделията се доставят по цял свят, част от обувките се продават, останалото се изхвърля. При този модел има огромни транспортни разходи и огромни загуби.
А сега си представете, че обувките на Nike могат да се отпечатат за 20 минути. Магазинът ще се превърне в шоурум. Обувка ще се прави само по поръчка и моделът ще се изпраща до принтер близо до дома на клиента, който ще може да си го получи същия ден. Няма загуби, няма транспортни разходи, няма нужда от евтина работна ръка в далечни страни. А компаниите като Nike ще се фокусират върху дизайна и маркетинга, разсъждава Зварт и добавя, че иска да работи за компания като Nike в бъдещия й вариант.
И така, в сценария на разпръснатото производство т.н. “карбонова следа” от всяка обувка пада рязко. Край на фабричния труд. Надеждата е, че ще се създаде работа за средната класа, без парите да изтичат отвъд океана.
