Напоследък дигиталните технологии се използват все по-успешно за изработка на реплики на антични артефакти. Това позволява ценни исторически предмети да бъдат визуализирани он-лайн за радост и в полза на изследователите от цял свят. А възможността да се докоснат реликвите привлича посетители в изложбите, което води до сериозно увеличаване на приходите на музеите.
Един от най-новите успешни проекти от този род е на Музея за изкуства в Осло, където се съхранява меч от 6 век, известен като “Меча от Снартемо”.
В Скандинавия през 6 век изкуството и занаятите са във възход. Това е времето на засилената миграция в рамките на Великото преселение на народите, когато след набезите на римляните на териториите на днешна Швеция, Норвегия и Дания нахлуват от юг германските племена. На сцената излизат викингите.
Един съвременен норвежец отдава почит на този славен за родината си период, като създава реплика на Меча от Снартемо. Нилс Андерсон е учител, който се увлича по създаването на видеоигри и е ентусиаст на 3D принтирането. Той прилага уменията си за да направи невероятно точна реплика на двуострия железен меч с изключително изящна бронзова дръжка, намерен през 1933 г. в могила край Снартемо, Северна Норвегия.
Може би и преди подобно начинание е било възможно, но със сигурност би било много по-скъпо и времеемко. Интересът на Нилс към историята го мотивира да посвети две години за да си изясни как да използва 3D печата за направата на успешна реплика.
Той публикува резултата от проекта си в своя уеб-сайт, което не остава незабелязано от Музея на изкуствата в Осло и му възлагат да направи чрез 3D принтиране реплика на меча от колекцията на музея. Задачата е да се направи възможно най-точна реплика, която да е най-близка до оригинала.
Нилс пристъпва към моделиране на дръжката на базата на фотографии и измервания, като използва 3D Studio Maх. Софтуерът използва традиционните техники на 3D моделиране с многоъгълници и дава на Нилс възможност напълно да контролира дебелината и размера на 3D модела, което на по-късен етап осигурява гладко протичане на процеса на 3D печат.
Тъй като няма възможност да принтира сам меча от бронз, той търси помощ. Избира да се обърне към i.materialise, които могат да отпечатат на 3D принтер по-големи обекти. Както в оригиналния процес на изработка на меча, и репликата е 3D принтирана на части. Преди да монтира острието, Нилс полира повърхността и позлатява дръжката. Не е ясно къде точно е изработено острието, но както се вижда от снимката, резултатът е впечатляващ.
Сравнявайки оригинала с отпечатаната на 3D принтер реплика се вижда, че технологията на 3D принтиране може да бъде изключително полезна за изработка на точни и висококачествени копия на артефакти, когато оригиналите са прекалено ценни, за да бъдат предоставени за разглеждане на публиката.
Сега историческата ценност може спокойно да си стои в заключената витрина, а посетителите на музея имат възможност да се насладят на усещането да подържат реликвата в ръка.
Може би това ще стане тенденция в музейното дело. Във всеки случай напредъкът на 3D печата дава такава възможност.
