3Д принтиране с използване на светлина и кислород бе демонстриран на конференция на TED (Technology, Entertainment and Design) във Ванкувър. Технологията се нарича CLIP (continuous liquid interface production) и е разработена от фирма Carbon3D съвместно с екип на Университета на Северна Каролина, съобщава BBC.
Представителите на фирма Carbon3D казват, че този принципно нов процес може да се използва за 3Д принтиране на детайли, устройства за медицината и дори обувки.
Технологията е вдъхновена от филма “Терминатор 2”, където робот Т-1000 се появява от басейн с метална течност. Обектът не се създава пласт по пласт, а направо се изтегля от ваната с непрекъснато движение.
Експертът на TCT Magazine, г-н Удкок, смята, че технологията изглежда многообещаващо.
На конференцията на TED, 3Д принтерът на Carbon3D отпечата пластмасова топка за 10 минути. “Със сегашните средства това би отнело 10 часа”, заяви на аудиторията проф. Джоузеф ДиСаймън. “В природата има гъби, които растат по-бързо”, пошегува се той. Новият метод на 3Д печат е от 25 до 100 пъти по-бърз, а можел да бъде и 1000 пъти по-бърз.
Принципът е следният: върху съд с фотополимер се въздейства с кислород и светлина. Светлината втвърдява полимера, а кислородът спира втвърдяването.
Ако успеем да контролираме тези процеси, фотополимерът може да бъде превърнат в сложни форми. Това, разбира се, изисква още доста изследвания и експерименти.
В технологиите за триизмерен печат често се използва ултравиолетова светлина, под въздействието на която се втвърдяват фотополимери. Кислородът във въздуха забавя значително процеса на втвърдяване (фотополимеризация), но в случая изследователите успяват да обърнат този недостатък в своя полза.
Новият 3Д принтер има вана с течен фотополимер. Ултравиолетовите лъчи преминават през прозрачното дъно. А на самото дъно, под пласта фотополимер, има слой богата на кислород течност, прозрачна за ултравиолетовите лъчи, но наличието й пречи на втвърдяването в долните слоеве на фотополимера.
В началото на процеса на 3Д принтиране във ваната се спуска метална пластина, чиято повърхност се допира до течния фотополимер. Системата на управление на 3Д принтера задвижва източниците на ултравиолетова светлина, лъчите преминават през прозрачното дъно и попадат върху пластината, при което полимерът се втвърдява на строго определените места. 3Д принтерът започва бавно да изтегля нагоре обекта. В това време ултравиолетовите лъчи продължават да обхождат зададените в програмата места, като втвърдяват нови слоеве от фотополимера, а във ваната постъпва нова течност, за да се компенсира използваната и да се поддържа нивото.
Така може да се постигне скорост на 3Д печат 1 метър на час. Намаляванто на скоростта повишава точността и резолюцията, която е под 100 микрометра – по-малко от дебелината на човешкия косъм.
Потенциалните приложения включват направени на място по мярка медицински стентове, както и отпечатване на зъби, докато пациентът е още на зъболекарския стол.
Засега 3Д принтерът може да работи само с полимери, но фирмата работи върху нови материали, сподели проф. ДиСаймън пред BBC. Той се надява принтерът им да бъде предложен на пазара в рамките на една година.
Демонстрацията показва, че компаниите в тази индустрия трябва да продължават изследванията, каза Удкок от TCT Magazine. В света на 3Д принтирането всичко тепърва предстои.
