С този пост поставяме началото на една поредица в нашия блог: срещи с хора от света на 3D принтирането.
Започваме с Анджело Д’Анджело, вдъхновени от симпатичната му идея да снима 3D принтирани модели на забележителности по света пред техните оригинали. Поства ги в Instagram с хаштаг #3DPrinTravel, тъй че можете лично да проследите движенията му по глобуса, а също и напредъка в сферата на 3D печата. Подвизава се в социалните мрежи като @johnnytrapano, има и уеб сайт www.angelodangelo.com за 3D принтиране и пътешествия – 2 в 1.
Всеки модел е съпътстван от малка история – от моделирането до печата. Анджело няма нищо против да свали модела готов, но ако не намира, прави сам. В текст към снимката винаги споделя какъв софтуер е използвал за моделирането, на какъв 3D принтер е печатал, кой е сполучливият за случая материал и дори чия ръка държи модела пред оригинала. Обикновено това е ръката на приятелката му Джулия, която също пише за пътешествия (@saudadinhas, www.Saudadinhas.com).
Анджело се запознава с 3D принтирането през 2012 и се влюбва в тази технология. От 2 години работи във FABtotum – фирма за производство на 3D принтери и 3D печат.
Питаме го как се чувства един инженер в сферата на 3D печата в Италия. „В Италия се родиха много проекти свързани с 3D принтиране, казва Анджело. Има доста сериозни производители, тоест много интересни възможности. И разбира се, един инженер “работи” перфектно когато се намери в лаборатория, пълна с машини!”
Идеята да поства 3D принтирани модели на фона на забележителности го осенява в Милано, където живее и работи. Една сутрин, минавайки през центъра край Дуомото с модел на прочутата катедрала в джоба, му хрумва да го снима пред оригинала. Получава се снимка, достойна за споделяне.
Оттогава при всяко пътуване добавя по кадър към колекцията си, която вече е доста разнообразна. От модерната архитектура на библиотеката в Бирмингам до Колизея в Рим, който е на повече от 2000 години. „Рим не е 3D принтиран за един ден”, казва Анджело, перефразирайки прочутото «Rome wasn’t built in a day.»
Следва Партенона в Атина, Кьолнската катедрала, наклонената кула в Пиза, цветни къщи от площад в стария Стокхолм, часовниковата кула в стория Берн, катедралата във Вилнус, синята църква в Братислава, но и забележителен модел на Матерхорн, планината, наречена “Планина” (признава, че е свалил модела на швейцарското бюро по топография от Тингивърс). От пътуването до Малайзия се появяват двойната кула на Куала Лумпур и Marina Bay Sands в Сингапур.
Филаментите избира според модела – за кулата в Доха използва имитиращ дърво материал, за Колизея – златист PLA, а за Златната лейди на Люксембург – пластмаса с ефект на злато.
Бил е и в България. „Прекарах един уикенд в София през 2014, хареса ми много, особено Природонаучния музей, а и някои кръчми. Тогава още не бях подел проекта #3DPrintTravel и нямам снимка. Но се надявам да дойда пак за да снимам модела на “Александър Невски” пред оригинала и да покарам сноуборд на Витоша или Рила.”
Първото му пътуване за 2017 е до Германия, откъдето поства замъка Нюшвайнщайн.
5 неща, които обича: пътешествията, приятелката си, 3D принтирането, готвенето, гмуркането.
5 неща, които мрази: когато материалът свърши насред печата, когато се отлепват предметите от подложката, когато по време на печат спре токът, когато отпечатването на един предмет отнема много време, когато има прекалено много неща за печат и не знае с кое да започне.
Как ще изглежда светът на 3D принтирането след 5 години? „Трудно е да се каже, замисля се Анджело. Сигурен съм, че ще се развие много, особено в сферата на индустрията, а също и за нуждите на в масовото производство. Но не вярвам всеки да си има 3D принтер вкъщи – мнозина днес нямат дори обикновен принтер, макар че не е скъп и е лесен за употреба… Със сигурност ще се появят много магазини и услуги в областта на 3D печата. Със сигурност това ще стане нещо обичайно и всички ще използват предмети и части отпечатани на 3D принтер. Надявам се че все още ще съм част от този свят!”
